През последното десетилетие цените на жилищата в много части на Европа се повишиха значително, което прави по-трудно за хората намирането на достъпно място за живот. Младите европейци са особено силно засегнати и напускат домовете на родителите си по-късно.
Европейските институции работят за намирането на решения за достъпни, устойчиви и адекватни жилища в ЕС. Европейската комисия назначи първи комисар за енергетиката и жилищата, а Европейският парламент създаде специална комисия относно жилищната криза.
Достъпни ли са жилищата в Европа: ключови данни
Един от начините за установяване дали жилищните разходи са високи е чрез изчисляване на съотношението между цената на жилищата и доходите. В случай, че разходите надвишават 40% от разполагаемия доход, то тогава домакинството изпитва затруднения, свързани с осигуряването на жилище.
През 2024 г. разходите за жилище са превишавали 40% от разполагаемия доход за 9,8% от домакинствата в градовете в ЕС и за 6,3% от домакинствата в селските райони. Над една четвърт (29%) от гърците, живеещи в градове, са израходвали поне 40% от доходите си за жилище, но само 2,3% от гражданите на Кипър са били в същото положение.
Около 35,5% от дохода на домакинствата в Гърция са отивали за покриването на разходите за жилище през 2024 г., като това е бил най-високият процентен дял в ЕС. В България този дял е бил 19,3%, близо до средния за ЕС (19,2%).
Ръстът на цените на жилищата и наемите в ЕС
Между 2015 и 2024 г. цените на жилищата в ЕС са се покачили средно с 53%, показват данните на Евростат. Най-големи повишения са регистрирани в Унгария (+209,5%), Литва (+135,0%) и Португалия (+124,4%). В България ръстът също е висок: средно 117,5%.
Наемът на жилищата също е поскъпнал. От 2010 г. до първото тримесечие четвърт на 2025 г. цените на наемите в ЕС са нараснали с 27,8%. Поскъпване е регистрирано във всички страни освен в Гърция, където има спад с 11%. Най-големи са повишенията в Естония (+220%), Литва (+184%), Унгария (+124%) и Ирландия (+115%).
Една от причините за поскъпналите наеми е ръстът на жилищата, които се предлагат за краткосрочни наеми през онлайн платформи. Това намалява наличността на пазара на къщи и апартаменти за дългосрочен наем.
Недостигът на жилища и проблемът с цените
Европейската инвестиционна банка посочва ограниченото предлагане като един от основните фактори за проблема с жилищата.
Световната финансова криза през 2008 г. доведе до голям спад на инвестициите в нови жилища. Вследствие на пандемията от COVID-19 жилищното строителство се забави още повече. Разрешителните за строеж на жилищни сгради намаляха с повече от 20% от 2021 г. Липсата на достатъчно жилища на пазара означава, че търсенето остава незадоволено и цените растат.
Как европейците използват жилищата
Много европейци изразяват загриженост за покачващите се цени, разходите за живот и икономическата ситуация. Това са били основните причини, които са подтикнали хората да гласуват на европейските избори през юни 2024 г., сочи социологическо проучване Евробарометър от юли 2024 г.
Как живеят европейците?
- над две трети от европейците живеят в домакинства, които притежават собствен имот
- на човек се падат средно 1,7 стаи в жилище
- в едно домакинство живеят средно 2,3 души
- 17% от европейците живеят в пренаселени жилища, които не предлагат достатъчно пространство − поне една стая за пълнолетна двойка, самотен пълнолетен, двама братя или сестри на възраст между 12 и 17 години, деца над 12 години или две деца до 12 години
- 33% от европейците живеят в жилища, които имат повече от достатъчно пространство
- Източник: Евростат (2024 г.)
Как се отразява жилищният пазар на младите хора
Разходите за жилище са сред факторите, които младите хора трябва да вземат предвид, когато обмислят дали да напуснат семейния дом и да заживеят сами. Други фактори за това решение, посочени от Евростат, са наличието на стабилна връзка, положението на пазара на труда, културни традиции и разходите за живот като цяло.
През 2024 г. средната възраст, на която хората в ЕС са напускали домакинството на родителите си, е била 26,2 години. Възрастта е варирала силно по страни – от 21,4 години във Финландия до 31,3 години в Хърватия.
Тези, които остават по-дълго в семейния дом, са изложени в по-голяма степен на риска да живеят в пренаселено жилище. Около 26,5% от хората на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живеели в такива жилища, докато 16,9% от цялото население са изпитвали този проблем.
От друга страна, хората, които напускат дома на родителите си, трябва да посрещнат разходите за жилище. През 2024 г. 9,7% от младите хора са живеели в домакинства, които са изразходвали поне 40% от разполагаемия си доход за жилището, спрямо 8,2% от цялото население.
Какво прави ЕС за по-достъпни жилища
През 2021 г. Парламентът прие резолюция, призоваваща държавите от ЕС да признаят достъпа до подходящо жилище за основно човешко право, което да бъде гарантирано в законодателството. Всеки трябва да има равен достъп до прилично, „здравословно“ жилище, с питейна вода, работещи канализация и електроснабдяване, заявиха депутатите.
През юли 2024 г. Парламентът преизбра Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия. В изявление преди гласуването Фон дер Лайен посочи достъпа до жилище за един от приоритетите на ЕС за новия мандат.
Парламентът реши през декември 2024 г. да създаде специална парламентарна комисия, която следва да предложи решения за справяне с проблемите с жилищата в ЕС. Първоначалният едногодишен мандат на комисията бе удължен с шест месеца до 30 юли 2026 г.
През март 2025 г. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка обявиха планове за инвестиране на около 10 млрд. евро за осигуряване на достъпни и устойчиви жилища през следващите години.
Дан Йоргенсен, първият еврокомисар за жилищата, стартира голяма обществена консултация през 2025 г. за разработване на план за достъпни жилища в ЕС.
Европейският парламент прие през септември 2025 г. нови правила за финансирането на кохезионни и социални програми от ЕС, които позволяват заделянето на средства за достъпно и устойчиво жилищно строителство. Депутатите също така призоваха страните в ЕС „най-малко да удвоят“ финансирането си за достъпни жилища, за да разрешат жилищната криза, която депутатите окачествиха като „тежка“.