На 10 март Парламентът обсъди напрежението на гръцко-турската граница, след като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Анкара няма повече да възпрепятства пътя на мигрантите и търсещите убежище към ЕС. През 2016 г. Турция беше сключила споразумение с ЕС да ограничава миграционния поток към Европа в замяна на финансова помощ от ЕС. Президентът Ердоган мотивира решението си с ескалацията на военните действия в Сирия.

По време на дебата в Европейския парламент депутатите заявиха, че ЕС трябва да помогне на Гърция да контролира границата си, като в същото време тя трябва да осигури правото на убежище на онези, които се нуждаят от него.

Държавите в ЕС и Турция си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността, но отношенията охладняха заради гоненията в страната след опита за преврат през 2016 г., както и поради растящото безпокойство в европейските столици за състоянието на демокрацията в Турция. Военната интервенция на Анкара в Сирия и отношението към мигрантите са още причини за тревога.

Депутатите в ЕП редовно следят положението в Турция и обсъждат какви са възможностите за бъдещо сътрудничество.

Мигрантите

От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. около 3,6 милиона бежанци са навлезли на територията на Турция и сега страната е домакин на най-голямата бежанска общност в света.

През март 2016 г. ЕС и Турция сключиха споразумение за овладяване на кризата с мигрантите, което доведе до значително намаляване на броя на хората, които незаконно пресичат външните граници на ЕС.

Съгласно споразумението всички нередовни мигранти, които се опитват да преминат от Турция на гръцките острови, се връщат обратно в Турция. В замяна Анкара получава хуманитарна помощ от около 6 млрд. евро от ЕС. Прочетете повече за отговора на ЕС на кризата с мигрантите.
В реч на 28 февруари 2020 г. президентът Ердоган заплаши да отвори отново границата с Гърция, тъй като според него ЕС не си изпълнява ангажиментите. След това Гърция обяви извънредно положение и лидерите на страните в ЕС решиха да отпуснат на Атина финансова помощ от 700 млн. евро и да приемат значително увеличение на средствата за миграция и управление на границите в бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Членство в ЕС

Турция е асоцииран член на Европейската икономическа общност от 1963 г. и е подала молба за членство от 1987 г. Тя е призната като страна-кандидатка през 1999 г., но преговорите започват едва през 2005 г. Дори след това напредъкът е бавен. До момента са отворени 16 от 35 глави, а е затворена само една. След гоненията, последвали неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г., преговорите на практика са замразени.

През ноември 2016 г. Парламентът прие резолюция, която призовава за спиране на преговорите, докато не се сложи край на репресиите в страната. Този призив бе повторен в нова резолюция от юли 2017 г., посветена на опасенията за правата на човека в Турция.

Парламентът прие резолюция и на 8 февруари 2018 г., в която осъди турската военна офанзива в Сирия и призова Анкара да отмени извънредното положение в страната, наложено след опита за преврат през 2016 г.

През октомври 2019 г. турски войски навлязоха в северната част на Сирия, като се обосноваха с желанието за създаване на буферна зона, в която да бъдат заселени сирийските бежанци в Турция. Депутатите в ЕП осъдиха операцията и призоваха за санкции срещу Анкара.

Споразумение за асоцииране като алтернатива?

Европейският съюз има възможност да сключва споразумения за асоцииране с близки страни като Исландия или Тунис. Тези споразумения определят рамка за тясно политическо и икономическо сътрудничество.

Често ЕС изисква от насрещната страна реформи за подобряване на ситуацията с правата на човека и за укрепване на икономиката. В замяна европейските страни могат да предложат финансова или техническа подкрепа и безмитен достъп до пазара в ЕС за някои продукти.

ЕС има такова споразумение с Турция, но някои депутати разглеждат ново споразумение като алтернатива на членството.

Към по-тясно икономическо сътрудничество

През декември 2016 г. Европейската комисия предложи обновяване на съществуващия митнически съюз с Турция и разширяване на двустранните търговски отношения, но за момента Съветът не е одобрил мандат за това. След приключването на евентуалните преговори споразумението подлежи на одобрение от Парламента преди влизането му в сила.

Европейският съюз е най-големият експортен пазар за Турция (50% от турския износ е за ЕС), докато Турция е петият най-голям пазар за ЕС по отношение и на износа, и на вноса.

Материалът бе първоначално публикуван на 27 април 2017 г. и актуализиран на 8 ноември 2019 г. и 12 март 2020 г.