Преди заседанието на Европейския съвет през март Комисията прави днес равносметка на постигнатия през последните 4 години напредък и посочва мерките, които все още са необходими, за да се посрещнат непосредствените и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията.

Европейската комисия публикува докладите на Facebook, Google и Twitter за постигнатия през януари 2019 г. напредък по изпълнението на поетите от тях ангажименти за борба с дезинформацията. Трите онлайн платформи подписаха Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и бяха приканени да докладват ежемесечно за действията си преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

По-конкретно Комисията поиска да получава подробна информация, за да може да наблюдава напредъка по контрола над рекламното позициониране, прозрачността на рекламите с политическо съдържание, закриването на фалшиви потребителски профили и системите за оценяване на злоупотребата с автоматизирани ботове. В съвместно изявление заместник-председателят на ЕК Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, комисарят по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова, комисарят, отговарящ за Съюза на сигурност, Джулиан Кинг и комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел заявиха:

„Подписалите Кодекса за поведение онлайн платформи представят в Европа своите политики в подкрепа на неприкосновеността на изборите. Те включват по-добър контрол над рекламното позициониране, инструменти за осигуряване на прозрачност на рекламите с политическо съдържание и мерки за откриване и блокиране на случаите на неавтентично поведение при ползване на техните услуги.

Необходим е обаче по-голям напредък по поетите от онлайн платформите ангажименти за борба с дезинформацията. Платформите не предоставиха достатъчно подробни данни, сочещи, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно и с достатъчно ресурси във всички държави — членки на ЕС. В докладите се предоставя твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки.

Не на последно място, платформите не са посочили конкретни показатели, които биха позволили проследяването и измерването на напредъка в ЕС. Качеството на предоставената информация се различава при отделните страни по Кодекса в зависимост от областите на поетите ангажименти, обхванати във всеки доклад. Това ясно показва, че при всички страни има възможност за подобрение.

По същество предизборните кампании за европейските избори ще започнат през март. Приканваме платформите да ускорят работата си, тъй като сме загрижени от ситуацията. Призоваваме Facebook, Google и Twitter да положат повече усилия във всички държави членки, за да помогнат за гарантирането на неприкосновеността на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Също така приканваме платформите да засилят своето сътрудничество с проверители на факти и научни изследователи с оглед на разкриването на кампании за дезинформация и осигуряването на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация.“

Основни резултати от докладите на подписалите Кодекса страни:

  • Facebook не е докладвал за предприетите през януари дейности във връзка с контрола над рекламното позициониране. По-рано той беше обявил, че през март 2019 г. ще бъде наличен паневропейски архив за политическа и тематична реклама. В доклада е предоставена актуална информация за случаи на намеса от трети държави в държави от ЕС, но не и за броя на фалшивите профили, закрити поради злонамерени дейности, насочени конкретно към Европейския съюз.
  • Google предостави данни за предприетите през януари действия за подобряване на контрола над рекламното позициониране в ЕС с разбивка по държави членки. Представените показатели обаче не са достатъчно конкретни и не позволяват да се прецени доколко мерките са предприети с цел борба с дезинформацията, а не поради други причини (например заблуждаваща реклама). На 29 януари Google е публикувал нова политика за „реклами, свързани с избори“ и ще започне да издава доклад за прозрачността на рекламите с политическо съдържание веднага щом рекламодателите започнат да публикуват такива реклами. За януари Google не е представил доказателства за предприети конкретни действия по изпълнението на своите политики за неприкосновеност на услугите.
  • Twitter не е предоставил никакви показатели за своите ангажименти за подобряване на контрола над рекламното позициониране. По въпроса за прозрачността на рекламите с политическо съдържание, противно на обявеното в доклада за изпълнението за януари, Twitter е отложил решението до изготвянето на доклада за февруари. Във връзка с неприкосновеността на услугите Twitter е добавил към своя архив на потенциалните чужди информационни дейности пет нови набора от профили, включително множество профили в трети държави, които са публично достъпни и с възможност за търсене, но не е докладвал по въпроса за показателите за измерване на напредъка.

Следващи стъпки

Днешните доклади обхващат мерките, предприети от онлайн дружествата през януари 2019 г. Следващият месечен доклад за дейностите през февруари ще бъде публикуван през март 2019 г. По този начин Комисията ще може да провери дали преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. са налице ефективни политики, които да гарантират неприкосновеното протичане на изборните процеси.

До края на 2019 г. Комисията ще извърши цялостна оценка на първите 12 месеца от действието на Кодекса. В случай че резултатите се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни действия, включително от регулаторен характер.

Контекст

Контролът на прилагането на Кодекса за поведение е предвиден в Плана за действие срещу дезинформацията, който Европейският съюз прие миналия декември с цел изграждане на капацитет и укрепване на сътрудничеството между държавите членки и институциите на ЕС при активната борба с дезинформацията и заплахите, произтичащи от нея.

Докладващите страни подписаха доброволно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията през октомври 2018 г. През януари 2019 г. Европейската комисия публикува първите доклади, представени от подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията страни. Кодексътима за задача постигането на целите, изложени в представеното през април 2018 г. съобщение на Комисията, като предвижда широк спектър от задължения, разпределени в пет области:

  • прекъсване на приходите от реклама към профили и уебсайтове, които манипулират фактите, и предоставяне на рекламодателите на адекватни средства за защита и сведения относно уебсайтовете, разпространяващи дезинформация;
  • публично оповестяване на рекламата с политическо съдържание и усилия за оповестяването на тематично ориентираната реклама;
  • ясна и достъпна за обществеността политика относно идентичността и ботовете в интернет и мерки за закриване на фалшивите профили;
  • осведомяване и предоставяне на инструменти, които да помогнат на хората да направят информиран избор, и улеснен достъп до различни гледни точки по въпроси от обществен интерес, като се дава предимство на надеждните източници;
  • предоставяне на изследователите на съобразен с неприкосновеността на личните данни достъп до информация, за да могат да проследяват и да разберат по-добре разпространението на дезинформация и последиците от нея.

Между януари и май 2019 г. Комисията е предприела извършването на целенасочен ежемесечен междинен мониторинг на действията на подписалите Кодекса платформи за изпълнение на поетите по тази линия ангажименти, които са от най-голямо значение и чието провеждане е най-спешно, за да се гарантира неприкосновеността при провеждането на изборите, а именно: контрол над рекламното позициониране (ангажимент № 1); политическа и тематично ориентирана реклама (ангажименти № 2—4); и неприкосновеност на услугите (ангажименти № 5 и 6).

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията е тясно свързан с препоръката, включена в пакета от мерки за изборите, който председателят Юнкер представи в речта си за състоянието на Съюза през 2018 г. и който цели осигуряването на свободни, честни и сигурни избори за Европейски парламент. Мерките включват повишаване на прозрачността на рекламата с политическо съдържание в интернет и възможност за налагане на санкции за незаконно използване на лични данни с цел умишлено да се повлияе върху резултатите от изборите за Европейски парламент. В резултат на това държавите членки създадоха национални мрежи за изборно сътрудничество, състоящи се от съответните национални органи (избирателни органи и органи в областта на киберсигурността, защитата на данни и правоприлагането), и определиха звено за контакт, което да участва в мрежа за изборно сътрудничество на европейско равнище. Първото заседание на тази мрежа бе проведено на 21 януари 2019 г., а второто — на 27 февруари 2019 г.

За повече информация: http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-19-1379_bg.htm