Резултати от есенното издание на проучването „ Стандартен Евробарометър“ за 2018 г.: в навечерието на изборите за Европейски парламент преобладава положителната представа за ЕС
Според ново проучване на Евробарометър, публикувано на 21 декември, за първи път мнозинство от европейците смятат, че гласът им е от значение в ЕС. Увеличава се броят на европейците, които имат положителна представа за ЕС. Подкрепата за икономическия и паричен съюз остава силна и достига нов връх в еврозоната.
Ето някои от основните резултати от последното проучване „ Стандартен Евробарометър“, проведено между 8 и 22 ноември и публикувано на 21 декември.
1. Нарастват положителните политически показатели
За първи път, откакто се задава този въпрос, мнозинство от европейците са съгласни, че „гласът им е от значение в ЕС“ (49 %, +4 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.), докато 47 % изразяват несъгласие с посоченото твърдение (-2 в сравнение с пролетта на 2018 г.), а 4 % (-2) заявяват „не знам“. В 16 държави — членки на ЕС, мнозинството от отговорилите са съгласни, че гласът им е от значение в Европейския съюз, с най-високи резултати в Дания (73 %), Швеция (71 %) и Германия (70 %). 43 % от европейците имат положителна представа за ЕС (+3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.) — най-високото равнище от есента на 2009 г. насам. Повече от една трета от отговорилите имат неутрална представа за ЕС (36 %, -1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), една пета имат отрицателна представа (20 %, -1), а 1 % нямат мнение. От последното проучване „ Стандартен Евробарометър“ през пролетта на 2018 г. делът на отговорилите с положителна представа за ЕС се е увеличил в 17 държави членки, като това се случва най-рязко в Швеция (53 %, +11), Испания (43 %, +10) и Обединеното кралство (43 %, +9).
Доверието в ЕС е непроменено — 42 % (+1), и остава на най-високото си равнище от есента на 2010 г. насам. Доверието преобладава в 17 държави — членки на ЕС, (15 през пролетта на 2018 г.), като най-високи са процентите в Литва (65 %), Дания (60 %) и Швеция (59 %). Доверието в ЕС е по-силно от доверието в националните правителства или парламенти. 42 % от европейците имат доверие в Европейския съюз, докато 35 % имат доверие в своите национални парламенти и национални правителства (+1 процентен пункт и в двата случая в
сравнение с пролетта на 2018 г.).
2. Подкрепа за гражданството на ЕС и свободното движение във всички държави — членки на ЕС
Във всички 28 държави членки мнозинството от отговорилите се чувстват граждани на ЕС: 71 % в целия ЕС (+1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), като на национално равнище това чувство варира от 89 % в Люксембург до 51 % в България. Голямо мнозинство от отговорилите подкрепят „свободното движение на гражданите на ЕС“ (83 %, +1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), като във всяка държава — членка на ЕС, повече от две трети от отговорилите споделят това мнение.
3. Силната подкрепа за еврото се потвърждава
20 години след въвеждането на нашата единна валута подкрепата за Икономическия и паричен съюз и еврото продължава да е на рекордно високо равнище, като три четвърти от отговорилите (75 %, +1 процентен пункт) в еврозоната подкрепят единната валута на ЕС.
Мнозинството от гражданите на ЕС смятат, че състоянието на европейската икономика е „добро“ (49 %), като се наблюдава лек спад от пролетта на 2018 г. (-1 процентен пункт). 38 % от отговорилите смятат, че европейската икономика се намира в „лошо“ състояние (+1), а 13 %
нямат мнение.
Положителните мнения относно положението на националната икономика (49 %, без промяна) все още имат превес над отрицателните (48 %, +1), но разликата е само един пункт. Мнозинството от отговорилите в 16 държави — членки на ЕС, (14 през пролетта на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро. Малта (95 %), Люксембург и Нидерландия (по 91 %) са държавите с най-висок процент. В Дания, Германия, Швеция (във всички по 88 %) и в Австрия (81 %) повече от осем на всеки десет отговорили подкрепят тази
идея. Най-ниските проценти са отчетени в Гърция (6 %), Хърватия (16 %) и Испания и България (по 18 %).
4. Миграцията и тероризмът остават основни тревоги на европейците
Имиграцията продължава да бъде основната тревога на равнището на ЕС със съответно 40% от посочените отговори (+2 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.). Тя се споменава два пъти по-често от тероризма (20 %), който остава вторият най-важен проблем въпреки
силния спад (-9 в сравнение с пролетта на 2018 г.). Състоянието на публичните финанси на държавите членки се нарежда на трето място (19 %, +2): то е сред първите три опасения за първи път от есента на 2014 г. насам, като задминава загрижеността относно икономическата
ситуация, която понастоящем е на четвърто място (18 %, без промяна) за първи път от есента на 2010 г. насам. Изменението на климата е основната тревога за 16 % от отговорилите и регистрира най-голямо нарастване (+5 процентни пункта), като достига пета позиция.
Въпреки че безработицата е на шесто място на равнището на ЕС, (13 %, което е най-ниското равнище по този показател от 2010 г. насам), тя остава основният повод за загриженост на национално равнище (23 %, -2 процентни пункта). Това е най-ниският резултат от 2007 г. насам.
Повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21 %, +4) делят второто място с имиграцията (21 %, без промяна). За първи път от есента на 2008 г. тревогата относно разходите за живот е сред първите две на национално равнище. На четвърто място, със съответно 20 % от посочените отговори (-3), здравеопазването и социалната сигурност се връщат на равнището, наблюдавано през есента на 2017 г. Икономическото положение (15 %, без промяна) и пенсиите (15 %, -2) делят петото място с малко над въпросите относно околната
среда, климата и енергията (14 %, +4 пункта), достигнали нов връх.
Контекст
Есенното издание на проучването „Стандартен Евробарометър“ (EB 90) за 2018 г. беше проведено чрез интервюта на живо в периода 8—22 ноември 2018 г. Интервюирани бяха 32 600 души в държавите — членки на ЕС[1], и в страните кандидатки[2].
[1] 27 424 интервюта в 28 държави — членки на ЕС.
[2] 28-те държави — членки на Европейския съюз, пет страни кандидатки (бивша югославска
република Македония, Турция, Черна гора, Сърбия и Албания) и общността на кипърските турци
в частта от страната, която не е контролирана от правителството на Република Кипър.
За повече информация вижте прикачения документ.