Дискусията в Парламента на 10 март бе посветена на предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за размера и структурата на дългосрочния бюджет на ЕС, което не получи подкрепа от държавните ръководители в ЕС на срещата им на 20-21 февруари.
Г-н Мишел заяви пред депутатите, че ще продължи консултациите с държавите членки, за да направи оценка „кога ще е възможно да се върнем за нова среща на върха“ и се ангажира да поддържа пряк контакт с Парламента по темата.
Повечето депутатите определиха предложението на Шарл Мишел като недостатъчно амбициозно и посочиха, че настоящите предизвикателства показват, че Европа се нуждае от бюджет, който ѝ позволява да действа и да реализира очакванията на гражданите.
Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), член на преговорния екип на Парламента за дългосрочния бюджет, заяви: „Вероятно е добре, че Съветът не постигна споразумение. Европейският парламент нямаше да може да одобри споразумение, което влиза в противоречие с интересите на гражданите. Лидерите на ЕС излизат с красиви думи и цели, но когато се стигне до подкрепянето на тези цели с финансови ресурси, те не го правят“.
Лидерът на групата на С&Д в Парламента Ираче Гарсия Перес (Испания) заяви: „За предпочитане е да няма споразумение (за бюджета на ЕС – бел. ред.), отколкото да има лошо споразумение“.
Европа трябва да разполага с инструментариум за действия
Депутатите изтъкнаха, че настоящите предизвикателства изискват Европа да има финансов капацитет за намирането на общи решения.
Лидерът на групата „Обнови Европа“ Дачиан Чолош (Румъния) заяви, че дългосрочният бюджет може да помогне за облекчаване на ефекта от коронавируса върху бизнеса: „Европейският бюджет трябва да изиграе ролята си на инвестиционен лост, който да задвижи отново икономиката“.
Г-н Чолош посочи също така във връзка с кризата на гръцко-турската граница: „Нашата политика за сигурност на границите и солидарност означава, че (Агенцията на ЕС за граничен контрол) Фронтекс се нуждае от достатъчно ресурси и от бюджет, който създава условия за истинска солидарност на терен“.
Председателят на бюджетната комисия Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) се обяви срещу намаляването на средствата за отбрана и за изследвания: „Ако има област, в която ЕС трябва да инвестира, това е в нашето споделено бъдеще. Ние наистина трябва да се концентрираме върху иновациите.“
Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), която също е член на преговорния екип на Парламента, заяви: „Изправени пред климатичното предизвикателство, демографското предизвикателство, дигиталното предизвикателство и международното предизвикателство, нашият отговор трябва да бъде повече Европа: тази Европа, която може да реши кризата на нашите граници, която може да намери решение срещу коронавируса“.
Според нея ЕС трябва да бъде подготвен да реагира и на кризи, които не могат да бъдат предвидени към момента: „Трябва да бъдем наясно, че през следващите седем години ще възникнат нови неочаквани предизвикателства и Европа не може да каже както през 2007-2008 г., че не сме готови“.
Размус Андресен (Зелени/ЕСА, Германия), който е друг член на екипа на Парламента за преговори за бюджета, отбеляза, че икономическата ситуация е сериозна и страните в ЕС трябва да направят всичко възможно да постигнат споразумение: „Изправени сме пред нова икономическа криза и всички тези националистически битки не могат да бъдат водени“.
Неизпълнени обещания
Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния) припомни, че през юни 2019 г. Европейският съвет прие стратегическа програма, в която обяви като цели ефективния контрол върху външните граници, сигурността на гражданите, укрепването на единния пазар и постигането на независимост в дигиталната област. Въпреки това предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел предвижда двуцифрени процентни съкращения за агенцията на ЕС за гранична охрана, вътрешна сигурност, програмите за единен пазар и „Цифрова Европа“.
„Предложението на Шарл Мишел не зачита обещанията на Европейския съвет. Нашият отговор трябва да бъде не“, заяви г-н Мурешан.
Йенс Гайер (С&Д, Германия) също изтъкна непоследователността на посланията на европейските лидери: „От години наблюдаваме едно и също. В неделя в речи (лидерите на страните в ЕС) искат по-добра защита на границите, повече средства за климат, за обща отбранителна политика и т.н. В понеделник държавите не са готови да осигурят парите. До вторник всичко, за което се говори, е колко зле са нещата при положение, че ЕС не може да реши проблемите“.
Източник: Европейски парламент