Милена АНДРЕЕВА

Още не са отшумели емоциите от първото издание на етнофолклорния фестивал „Черга“ в първопрестолна Плиска. Инициативата бележи шуменската 2018 година – Европейската година на културно-историческото наследство.

Това ни провокира да поразсъждаваме за етнотолерантния Шумен и мигрантите.

Като пазител на материалното и нематериално културно-историческо наследство Регионален исторически музей- Шумен организира и представи първото издание на Етно фестивала „Черга”. Мястото, където се той проведе на 7 юли 2018 г. е избрано съвсем не случайно. Плиска – първата българска столица става не само център на държавността, но и огнище, край което са живели и продължават да живеят в разбирателство представители на различни етноси. Както е известно, в земите на Шуменския край, през 7 – 8 век  се консолидират трите основни етнически компонента на държавата: траки, славяни и прабългари. Към тях идват и други племена и групи и всички заедно втъкават като в „обща черга” нишките на своята пъстра история и традиции. При откриването на фестивала „Черга 2018“ директорът на Регионалния исторически музей Даниел Руменов заяви: „Музеят е пазител на материалното и културно наследство, но са му вменени функции и на нематериалното. Затова искаме да представим пред публиката обичаите, песните, танците на всички, които живеем на тази земя, а участниците са достатъчно шарени, затова и етно фестивала го нарекохме „Черга“, за да покажем разнообразието на българския народ. Фестът се състоя под патронажа на Министерството на културата на Република България, а партньори на РИМ при неговата реализация са Сдружение „Български музеи“ и „Вила Булгара еко“ в село Кюлевча. “ С химна на Шумен „От тука започва България“, изпълнен от ученическия клуб „Български сърца“ в село Кулевча, Одеска област (Украйна), бе открито първото издание на етнофолклорния фестивал „Черга“ в първопрестолната Плиска. Децата, които са потомци на преселници от село Кюлевча след Руско-турската война през 1829 г., основали своето селище в Бесарабия през 1830 г., поддържат дългогодишно партньорство с Регионалния исторически музей в Шумен, организатор на феста. Те обраха овациите на публиката с песента „Облаче ле бяло“ и българския танц „Бързо хоро“. С много любов пламтящите „български сърца“ изпълниха още песен за родното си село Кулевча, местни народни песни, танца „Вечното хоро“ и украинската песен „Не се галя воду“. Ученическият клуб, създаден от Мария Кофова, и с участието на младата учителка Наталия Вололовцева, закри фестивала, като всички аплодираха песента с танц „Щъркел на покрив“. На откритата сцена се изявиха 16 състава, които показаха пъстрата палитра от музика, песни, танци и традиционни обичаи на етносите от различните краища на страната. В етнофолклорната „черга“ се включиха формации на каракачани, алиани, капанци, банатски българи, турци, помаци, бесарабски българи, украинци, руснаци, арменци, роми, българи мохамедани. В програмата се изявиха танцов състав „Алкомет“, 19 детска градина „Конче вихрогонче“, женска певческа група „Рябинушка“ при руски клуб „Славяне 2000“, танцова формация „Евролилски пантери“ при народно читалище „Евролил 2005“, камерен смесен хор „Гърунг“ при народно читалище „Уилям Сароян 2016“ в Шумен, помашка група „Меден глас“ към народно читалище „Светлина-1956“ в село Маломир, община Върбица, танцов състав към Културно-просветно дружество на каракачаните „Речица“ и други. От индивидуалните изпълнители публиката бе покорена от младата певица Пенка Великова, която е родена и живее в Нови пазар. Фестивалът събра много млади хора и навярно ги убеди, че различността и многообразието са част от хармонията. А историята на Шуменския край е изобилна на пример и послания за мир и етнотолерантност.

Напоследък стана актуален въпросът за справяне с мигрантската криза в Европа и у нас, и днес обръщаме поглед към опита на други държави. Нека в тази връзка да разгърнем пожълтелите страници и на историята на Шуменския край. Ако през VIII век не беше „Спасителят на Европа“ българският хан Тервел, може би Плиска и младата славянобългарска държава щяха да бъдат част от огромното владение на арабите… Много по-късно във времето тук местното население се сблъсква и с не малко трудности в определени периоди. Един от тях е последният кръстоносен поход към Изтока. В края на 1444 година армията на обединените европейски сили, с благословията на папа Евгений ІV, се сражава с настъпващата на Запад Османска империя. Армията е предвождана от младия полско-унгарски крал Владислав ІІІ Ягело, който пристига при Шуменската крепост по пътя си към последното сражение с турския султан Мурад ІІ. Малко известно е, че след превземането на Шуменската крепост доста кръстоносци дезертират и се заселват из различни села в Лудогорието. Има сведения, че и техните потомци живеят още по нашия край. По-късно полско-унгарската емиграционна вълна от 1848-1849 година също слага своя исторически отпечатък върху бита, културата и традициите на местното население, особено в непревземаемия град-крепост. Възрожденският Шумен и до днес се определя като културен феномен и впечатлява със своята мултиетничност и толерантност към представителите на другите на народи и малцинства. Местната общност винаги е демонстрирала своето добро отношение и грижа. Особено Шуменската главна община. А Шуменската главна община е сред първите, които са създадени по българските земи през ХІХ век. Тя започва съществуването си от 1831 година. В нейната история също има случаи на справяне с проблеми, свързани с миграционни вълни на чужденци. Същевременно ръководството на Шуменската главна община се старае да съблюдава и един от най-съществените принципи на модерния конституционализъм – представителството. А шуменските градоначалници упорито и настойчиво се стараят да подредят малкото местно общество по правилата на народния суверенитет. След Освобождението на Шумен през месец юли 1878 г. новата българска администрация издава Наредба от 8.VІІІ.1878 г., подписана от председателя на Шуменския окръжен съвет учителя Тодор Джебаров и от руския окръжен началник капитан Недзвецки, която е „уникат на етнокултурна толерантност“. Шуменската община се грижи и за настаняването и за социализирането на бежанци в града и околностите. Проблемите, които възникват у нас след кървавите събития в Русия през 1917 г., след идването на Врангеловите войски в Шумен и региона, силно разтревожили шуменци. С белогвардейците се движел внушителен брой от хиляди нещастни бежанци. Те били настанени в града и неговите околности от местната управа, като се спазвал много добър ред. Така се образувала в Шумен многочислената руска колония. В началото на 1922 година местната община отново съдейства за настаняването в града на 300 руски ученици със своите 30 учители, дошли от Цариград през Варна. Настаняват в Шумен и 170 ученици от Египет, като за тях английското правителство отпуска 160 лири стерлинги.